Теодора Йовчева, политолог: Най-вероятно ще се стигне до нови избори в началото на другата година
Интервю с политолога Теодора Йовчева в предаването " Добър ден, България " на Радио " Фокус ".
Дадохме старт на 48-я парламент. С оглед на сегашната междупартийна динамичност ще успее ли този парламент да просъществува повече време от последните и от какво ще зависи това? (бел. ред.: изявлението е излъчено малко след 10.00 ч.)
Аз не съм оптимист за дългото битие на този парламент, тъй като виждаме, че политическите сили се блокират взаимно. Това е проличи най-вероятно и в избора на ръководител на Народното събрание, само че още след изборната нощ видяхме доста ясно обрисуване на граници сред главните политически сили, което ме кара да мисля, че в случай че въобще има някакви болшинства, те ще бъдат плаващи и ситуационни, защото с изключение на конюнктурното опълчване сред партиите и обединенията, има и идейно опълчване от позиция на тематиките като оръжие за Украйна, бюджет, дали да е по-строга фискалната политика или по-щедра във времена на рецесия, което ме кара да мисля, че устойчиво болшинство мъчно би се излъчило.
Добре, само че наподобява, че първият сигнал за евентуални болшинства в новото Народно заседание ще бъде даден от избора за ръководител. Може ли гласуването за него да даде знак кои партии ще се поддържат и в бъдеще?
В известна степен да, тъй като партиите се разделиха като че ли на проправителствени и антиправителствени сили, такива, които са склонни на компромис, с цел да се сформира държавно управление, и такива, които гневно отхвърлят всякакво взаимоотношение с съперниците си, което затруднява както образуване на държавно управление, по този начин и на болшинства. От друга страна си мисля, че изборът на ръководител на Народното събрание ненапълно няма да е чак подобен маркер, тъй като в случай че не се избере ръководител на Народното събрание, става една не конституционна, само че парламентарна рецесия, какво ще се случи оттук насетне. И си мисля, че здравият разсъдък може да надделее и това гласоподаване да бъде по-скоро направено не толкоз с цел да покаже кои ще са бъдещите съдружници, колкото с цел да се избегне една такава рецесия.
През последните дни партиите направиха няколко срещи между тях, по разнообразни тематики разговаряха. Изглежда обаче, че има липса на консенсус по наболели проблеми, които би трябвало да бъдат решени, като актуализация на бюджета, правосъдна промяна, инфлационни проблеми и доста други. Това посочва ли невисок парламентарен капацитет?
Посланието на партиите е " Искаме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание да го съставим “. От тази позиция би трябвало да разбираем в действителност и каква логичност и философия стои зад цялото това нещо, което ни се случва. Ние произвеждаме избори, с цел да може те да произведат посланичество. Т.е. изборите са единствено инструмент, с цел да имаме посланичество. Нашето посланичество обаче взема решение да се конституира, с цел да организира избори. От тази позиция съм безусловно съгласна, че ние имаме неефективно посланичество, тъй като то не извършва задачата си да образува ръководство. Смятам, че то става все по-неефективно и може да се стигне и до обезценка на изборния развой и отдръпване като цяло на жителите – то към този момент се случва, отдръпване на жителите, все по-ниско доверие, което не мисля, че ще докара до резултата, към който се стремят партиите. Защото от една страна отводът от взаимоотношение, подбуден от електорална калкулация – какви ще са изгодите, какви ще са вредите. Но в един миг тази калкулация става ужасно несигурна, тъй като едни избори са изтощаващи както мобилизационно за хората, на които разчитат, като организационни служащи, покровители, членове на комисии, по този начин и финансово за партиите. И изходът от този цикъл в последна сметка към този момент става все по-трудно прогнозируем и за двете страни – и за одобрените партии, и за новите партии. Защото пък има риск новите партии да се слагат в обстановката на " ИТН “ – да им се гласоподава доверие, да има съществени публични упования към тях, само че систематичното несъблюдение на уговорките им като представители да докара до отдръпване на електорат от тях, а той по този начин или другояче не им е сигурен, за разлика от партии, които са по-утвърдени във времето.
Каква е вашата прогноза?
Аз имам две хипотези. Едната е, че в случай че въобще ще се сформира държавно управление, то по-скоро би било с третия мандат, в случай че той бъде даден на " Български напредък “ или на " Демократична България “. " Български напредък “ наподобява еднообразно допустим и от двата лагера и има история на взаимоотношение, да го назовем, с единия от лагерите и се употребява с уважението на другия. От друга страна, " Демократична България “ би била в доста забавна позиция, в случай че й се даде третия мандат, тъй като има доста сериозна опция ГЕРБ да поддържат едно такова държавно управление с мандат на " Демократична България “. И тогава " Демократична България “ ще би трябвало да избира сред описа " Ние няма да излъчим държавно управление, тъй като видите ли, може и да стане, може и да ни го гласоподават. И тогава какво ще вършим – ние ще имаме министър председател и държавно управление, обаче ще бъде с поддръжката на партии, от които се дистанцираме. Т.е. или ще би трябвало да обяснят, че те не искат да ръководят, което в един миг също става проблематична – защо гласуваме за избраниците си, в случай че те отхвърлят да ръководят, или ще би трябвало да обяснят, че няма да изпълнят мандат, тъй като поддръжката, която ще получат, не е тази, която желаят. От друга страна, " Български напредък “ се намира в по-благоприятна позиция, тъй като те не са употребявали такава гневна изразителност против останалите участници в изборния развой, т.е. те от началото са диалогични и биха могли да образуват към себе си най-малко за несъмнено време подкрепящо болшинство. Но наподобява като че ли и това да се случи първо, че е много малко евентуално, второ, и да се случи, няма да има дълъг живот едно сходно държавно управление. И наподобява, че като че ли макар нежеланието за отиване на нови избори, ние сме в патова обстановка. Никой не желае нови избори, нито представителите ни, нито жителите, само че инерцията натам е засилила, че най-вероятно ще се стигне до нови избори при започване на другата година.
Ако се стигне до нови избори, допускам, ще има още по-ниска изборна интензивност от сегашната, защото и хората към този момент са изморени от тази обстановка. Да се върнем в предишното болшинство. Присъстваха два политически антипода – Българска социалистическа партия и " Демократична България “. Те съумяха по някакъв метод да одобряват своите идеологически разлики, само че в този момент тематиката с даване на оръжие за Украйна стои като вододел сред двете обединения и е надалеч по-сериозна като спор и разграничение. Демократите не пристигнаха на инициираната среща от Българска социалистическа партия с останалите партии. Българска социалистическа партия е безапелационна, че ще гласоподава срещу оръжие за Украйна. Възможно ли е този път и този въпрос да спъне повече диалозите за образуване на болшинство, в които участват и двете партии, т.е. Българска социалистическа партия и " Демократична България “?
Да, ние виждаме една изострена изразителност – не тъкмо изострена изразителност, само че съществено идейно опълчване. Също по този начин издигането на Кристиан Вигенин като кандидат за ръководител на Народното събрание демонстрира, че някогашните ръководещи не са безусловно консолидирани и сред тях има известни пукнатини, да го назовем по този начин, което също ме кара да се замисля, че в действителност процесът не тече безпрепятствено в този лагер. От друга страна, като че ли конюнктурното опълчване взима превес и в случай че се стигне до някаква колаборация, още веднъж считам, че тези фактори като позиция по избрани проблеми биха могли да бъдат загърбени. Но този мач към този момент е игран и сме видели, че това няма да докара до успеваемост на ръководството, тъй като даже да се конституира, макар че математически е невероятно в този парламент, в действителност предходното държавно управление, въпреки и да имаше съществени проблеми, продължаваше да работи, само че то просто беше неефективно по основни въпроси. т.е. едни такива разнородни обединения водят до неефективност на ръководството и до задънени улици.
Следващият ми въпрос е обвързван с вицепремиера Йотова, която в една от обществените си изяви съобщи, че като че ли партиите са показали отвращение да образуват държавно управление. Има ли доводи за сходно изказване?
Абсолютно да, тъй като поръчките са, както споделих и доскоро, хубаво е да има държавно управление, идва тежък интервал, имаме съществени проблеми, с които би трябвало да се оправим – бюджет, План за възобновяване и развиване. И както се изброяват всички тези значими цели, внезапно се споделя единствено, че " Ние няма да участваме, ние ще сме съпротива. Ние начертахме червени линии, няма да подкрепим мандат на тази, тази и тази политическа мощ “, което на процедура е един отвод от управнически функционалности. В последна сметка партиите имат двойствена функционалност – от една страна съставляват жителите, въпреки това съставляват жителите, а въпреки това обаче са и дейни участници в ръководството. Аз не съм видяла до момента в изследователската си кариера правилник на партия, в който да написа " Ние ще сме постоянно съпротива, до момента в който не реализираме еди-какъв си брой депутати “. Т.е. функционалност на партиите е да ръководят и отводът от тази функционалност в действителност съгласно мен единствено девалвира доверието към тях, което така и така не е изключително високо. Партиите към този момент са се отказали от представителната си функционалност, все по-малко и по-малко членове имат, те не са всеобщи, все по-малко жителите се обръщат към тях, когато имат проблеми. Обикновено търсят браншови организации, неправителствени организации, цивилен придвижвания, които да им решат казуса. съвсем никой не се обръща към този момент към партии. И като че ли партиите единствената функционалност, която резервираха и в която нямат конкуренция, е в действителност тъкмо образуването на ръководство. Ако се откажат и от тази функционалност, към този момент настава един сериозен научен и на практика спор – защо служат партиите.
За какво служат партиите в действителност? Загубихме очевидно доверие към тях.
Законовата им функционалност – в действителност те са по закон единствените законни представители, които да образуват ръководство. И в случай че се откажат и от това, в действителност поражда въпросът накъде отиват партиите.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Дадохме старт на 48-я парламент. С оглед на сегашната междупартийна динамичност ще успее ли този парламент да просъществува повече време от последните и от какво ще зависи това? (бел. ред.: изявлението е излъчено малко след 10.00 ч.)
Аз не съм оптимист за дългото битие на този парламент, тъй като виждаме, че политическите сили се блокират взаимно. Това е проличи най-вероятно и в избора на ръководител на Народното събрание, само че още след изборната нощ видяхме доста ясно обрисуване на граници сред главните политически сили, което ме кара да мисля, че в случай че въобще има някакви болшинства, те ще бъдат плаващи и ситуационни, защото с изключение на конюнктурното опълчване сред партиите и обединенията, има и идейно опълчване от позиция на тематиките като оръжие за Украйна, бюджет, дали да е по-строга фискалната политика или по-щедра във времена на рецесия, което ме кара да мисля, че устойчиво болшинство мъчно би се излъчило.
Добре, само че наподобява, че първият сигнал за евентуални болшинства в новото Народно заседание ще бъде даден от избора за ръководител. Може ли гласуването за него да даде знак кои партии ще се поддържат и в бъдеще?
В известна степен да, тъй като партиите се разделиха като че ли на проправителствени и антиправителствени сили, такива, които са склонни на компромис, с цел да се сформира държавно управление, и такива, които гневно отхвърлят всякакво взаимоотношение с съперниците си, което затруднява както образуване на държавно управление, по този начин и на болшинства. От друга страна си мисля, че изборът на ръководител на Народното събрание ненапълно няма да е чак подобен маркер, тъй като в случай че не се избере ръководител на Народното събрание, става една не конституционна, само че парламентарна рецесия, какво ще се случи оттук насетне. И си мисля, че здравият разсъдък може да надделее и това гласоподаване да бъде по-скоро направено не толкоз с цел да покаже кои ще са бъдещите съдружници, колкото с цел да се избегне една такава рецесия.
През последните дни партиите направиха няколко срещи между тях, по разнообразни тематики разговаряха. Изглежда обаче, че има липса на консенсус по наболели проблеми, които би трябвало да бъдат решени, като актуализация на бюджета, правосъдна промяна, инфлационни проблеми и доста други. Това посочва ли невисок парламентарен капацитет?
Посланието на партиите е " Искаме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание да го съставим “. От тази позиция би трябвало да разбираем в действителност и каква логичност и философия стои зад цялото това нещо, което ни се случва. Ние произвеждаме избори, с цел да може те да произведат посланичество. Т.е. изборите са единствено инструмент, с цел да имаме посланичество. Нашето посланичество обаче взема решение да се конституира, с цел да организира избори. От тази позиция съм безусловно съгласна, че ние имаме неефективно посланичество, тъй като то не извършва задачата си да образува ръководство. Смятам, че то става все по-неефективно и може да се стигне и до обезценка на изборния развой и отдръпване като цяло на жителите – то към този момент се случва, отдръпване на жителите, все по-ниско доверие, което не мисля, че ще докара до резултата, към който се стремят партиите. Защото от една страна отводът от взаимоотношение, подбуден от електорална калкулация – какви ще са изгодите, какви ще са вредите. Но в един миг тази калкулация става ужасно несигурна, тъй като едни избори са изтощаващи както мобилизационно за хората, на които разчитат, като организационни служащи, покровители, членове на комисии, по този начин и финансово за партиите. И изходът от този цикъл в последна сметка към този момент става все по-трудно прогнозируем и за двете страни – и за одобрените партии, и за новите партии. Защото пък има риск новите партии да се слагат в обстановката на " ИТН “ – да им се гласоподава доверие, да има съществени публични упования към тях, само че систематичното несъблюдение на уговорките им като представители да докара до отдръпване на електорат от тях, а той по този начин или другояче не им е сигурен, за разлика от партии, които са по-утвърдени във времето.
Каква е вашата прогноза?
Аз имам две хипотези. Едната е, че в случай че въобще ще се сформира държавно управление, то по-скоро би било с третия мандат, в случай че той бъде даден на " Български напредък “ или на " Демократична България “. " Български напредък “ наподобява еднообразно допустим и от двата лагера и има история на взаимоотношение, да го назовем, с единия от лагерите и се употребява с уважението на другия. От друга страна, " Демократична България “ би била в доста забавна позиция, в случай че й се даде третия мандат, тъй като има доста сериозна опция ГЕРБ да поддържат едно такова държавно управление с мандат на " Демократична България “. И тогава " Демократична България “ ще би трябвало да избира сред описа " Ние няма да излъчим държавно управление, тъй като видите ли, може и да стане, може и да ни го гласоподават. И тогава какво ще вършим – ние ще имаме министър председател и държавно управление, обаче ще бъде с поддръжката на партии, от които се дистанцираме. Т.е. или ще би трябвало да обяснят, че те не искат да ръководят, което в един миг също става проблематична – защо гласуваме за избраниците си, в случай че те отхвърлят да ръководят, или ще би трябвало да обяснят, че няма да изпълнят мандат, тъй като поддръжката, която ще получат, не е тази, която желаят. От друга страна, " Български напредък “ се намира в по-благоприятна позиция, тъй като те не са употребявали такава гневна изразителност против останалите участници в изборния развой, т.е. те от началото са диалогични и биха могли да образуват към себе си най-малко за несъмнено време подкрепящо болшинство. Но наподобява като че ли и това да се случи първо, че е много малко евентуално, второ, и да се случи, няма да има дълъг живот едно сходно държавно управление. И наподобява, че като че ли макар нежеланието за отиване на нови избори, ние сме в патова обстановка. Никой не желае нови избори, нито представителите ни, нито жителите, само че инерцията натам е засилила, че най-вероятно ще се стигне до нови избори при започване на другата година.
Ако се стигне до нови избори, допускам, ще има още по-ниска изборна интензивност от сегашната, защото и хората към този момент са изморени от тази обстановка. Да се върнем в предишното болшинство. Присъстваха два политически антипода – Българска социалистическа партия и " Демократична България “. Те съумяха по някакъв метод да одобряват своите идеологически разлики, само че в този момент тематиката с даване на оръжие за Украйна стои като вододел сред двете обединения и е надалеч по-сериозна като спор и разграничение. Демократите не пристигнаха на инициираната среща от Българска социалистическа партия с останалите партии. Българска социалистическа партия е безапелационна, че ще гласоподава срещу оръжие за Украйна. Възможно ли е този път и този въпрос да спъне повече диалозите за образуване на болшинство, в които участват и двете партии, т.е. Българска социалистическа партия и " Демократична България “?
Да, ние виждаме една изострена изразителност – не тъкмо изострена изразителност, само че съществено идейно опълчване. Също по този начин издигането на Кристиан Вигенин като кандидат за ръководител на Народното събрание демонстрира, че някогашните ръководещи не са безусловно консолидирани и сред тях има известни пукнатини, да го назовем по този начин, което също ме кара да се замисля, че в действителност процесът не тече безпрепятствено в този лагер. От друга страна, като че ли конюнктурното опълчване взима превес и в случай че се стигне до някаква колаборация, още веднъж считам, че тези фактори като позиция по избрани проблеми биха могли да бъдат загърбени. Но този мач към този момент е игран и сме видели, че това няма да докара до успеваемост на ръководството, тъй като даже да се конституира, макар че математически е невероятно в този парламент, в действителност предходното държавно управление, въпреки и да имаше съществени проблеми, продължаваше да работи, само че то просто беше неефективно по основни въпроси. т.е. едни такива разнородни обединения водят до неефективност на ръководството и до задънени улици.
Следващият ми въпрос е обвързван с вицепремиера Йотова, която в една от обществените си изяви съобщи, че като че ли партиите са показали отвращение да образуват държавно управление. Има ли доводи за сходно изказване?
Абсолютно да, тъй като поръчките са, както споделих и доскоро, хубаво е да има държавно управление, идва тежък интервал, имаме съществени проблеми, с които би трябвало да се оправим – бюджет, План за възобновяване и развиване. И както се изброяват всички тези значими цели, внезапно се споделя единствено, че " Ние няма да участваме, ние ще сме съпротива. Ние начертахме червени линии, няма да подкрепим мандат на тази, тази и тази политическа мощ “, което на процедура е един отвод от управнически функционалности. В последна сметка партиите имат двойствена функционалност – от една страна съставляват жителите, въпреки това съставляват жителите, а въпреки това обаче са и дейни участници в ръководството. Аз не съм видяла до момента в изследователската си кариера правилник на партия, в който да написа " Ние ще сме постоянно съпротива, до момента в който не реализираме еди-какъв си брой депутати “. Т.е. функционалност на партиите е да ръководят и отводът от тази функционалност в действителност съгласно мен единствено девалвира доверието към тях, което така и така не е изключително високо. Партиите към този момент са се отказали от представителната си функционалност, все по-малко и по-малко членове имат, те не са всеобщи, все по-малко жителите се обръщат към тях, когато имат проблеми. Обикновено търсят браншови организации, неправителствени организации, цивилен придвижвания, които да им решат казуса. съвсем никой не се обръща към този момент към партии. И като че ли партиите единствената функционалност, която резервираха и в която нямат конкуренция, е в действителност тъкмо образуването на ръководство. Ако се откажат и от тази функционалност, към този момент настава един сериозен научен и на практика спор – защо служат партиите.
За какво служат партиите в действителност? Загубихме очевидно доверие към тях.
Законовата им функционалност – в действителност те са по закон единствените законни представители, които да образуват ръководство. И в случай че се откажат и от това, в действителност поражда въпросът накъде отиват партиите.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ